Синдромът на отличника

Родителите са убедени, че за да бъде отрочето им успешно, трябва да завърши с отличие гимназия и да бъде също така отличен студент. Иначе в нищо няма за успее. Дори и да изглежда, че няма нищо лошо в това да „натискате“ детето да получава високи оценки, последствията от подобна стратегия могат да бъдат по-пагубни, отколкото си представяте.

За част от тях говори психологът Лерона Наринска.

Всички ние сме принудени или мотивирани да учим добре от детството. „Ако носиш вкъщи отлични оценки, ще те обичам, ще се гордея с теб и повече няма да ти се карам“, Тази фраза е позната на мнозина. Чували сме я от своите родителите си в детството.

Детето, което е зависимо физически и емоционално от мама и татко, разбира се, като чуе това, ще се постарае да покаже добър резултат, за да ги зарадва. Но подобно поведение вече в зряла възраст, може да повлияе на целия му живот и да доведе до много неприятни последици.

Дете решава задачи на асфалта. Снимка: Getty

Как се държат отличниците

Отличникът е радост за родители и учители. Той получава много похвали и винаги е сочен за пример за деца, които значително изостават в училище. Изглежда, че всичко е наред. Но как всъщност се чувства той?

Исторически се е случило така, че най-често момичетата стават отлични ученици и израствайки остават много фиксирани върху оценките. Силно се влияят от това как ги оценяват околните. И това се отнася не само за обучението или успеха в работата, но се пренася и върху всички сфери на живота.

Жена със „синдром на отличника“ е зависима от мнението на другите хора, защото това е основата за нейното „оцеляване“, приемане и адаптиране в обществото.
Отличниците изграждат подсъзнателно връзка: ако получат шестица, това означава, че са добри и ще може да „оцелеят“ в обществото.
Ако детето получи ниска оценка, която обективно може дори да не отговаря на действителното ниво на знания, това означава, че обществото не го приема или не иска да го приеме. Разбира се, това натрупва притеснения, лепкаво чувство на страх и усещане, че то не е в безопасност.

Да бъдеш в плен на безпокойство и страх е нещо обичайно за отличниците. Те не се усещат сигурни. А това е базово чувство, което се формира още през първата година от живота на детето, когато родителите му дават да разбере, че е желано, обичано и го приемат безусловно такова, каквото е – във всичките му прояви и действия.
Когато лишим детето от тази елементарна сигурност, то започва безкрайно да се съмнява дали се държи достатъчно правилно, дали е достатъчно добро. Отличците са в контакт с това, което другите чувстват към тях, но те са абсолютно извън контакт със себе си.

Ако такова дете разбере, че хората около него са недоволни от нещо, може би са тъжни или ядосани, то веднага го приема лично. То става чувствително към тяхното състояние, изпълва се с негативизъм и несигурност, защото е убедено, че то е причината за това. В тази ситуация трябва да очаквате повишена тревожност и страх, а тези чувства, като правило, отнемат много енергия и изтощават детето.
И то расте нещастно.

Ученици прилежно се трудят. Снимка: Getty

Синдромът на отличника

Синдромът на отличника се проявява във всички сфера на живота и в отношенията с родители и партньори.

- Такива хора често не са сигурни в себе си и не могат да изразят мнението си, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени. Те са зависими от оценките на другите и нямат право на собствено мнение, ако то не отговаря на очакванията на другите хора.
Детето отличник често задава въпроси, които може да реши само, но чувства, че няма право на мнение.

- Несигурността може да се прояви в начина, по който човек говори и действа. Може да говори тихо, колебливо и да използва недовършени изречения без утвърдителни интонации. Речта му може да е накъсана, а жестовете и движенията му може да са неуверени. Много му е трудно да настоява на мнението си.

- Той ще защити мнението си, само ако то е било подкрепено от някой авторитет. Винаги ще има нужда от някой, на когото да се опре, за да се чувства уверен. Това може да е съпруг, шеф или друго лице, което е авторитет и опора за него.

- Връзката с такъв човек е трудна, тъй като той зависи от мнението на партньора си и проектира върху него оценките на своите родители или учители. Той винаги ще се нуждае от външна подкрепа.

Ако синдромът на отличен ученик се прояви в детството, може да му се въздейства.
Обградете детето с повече любов, бъдете съпричастни към нуждите му.

Нека почувства че любовта на родителите му не зависи от поведението и оценките му в училище, а от самото му съществуване.

Мона Василева